След края на Втората световна война, през юни 1947 г., САЩ лансират "плана Маршал" за подпомагане и възстановяване на Европа. Първата конференция след Втората световна война с цел да се постави надправителствен контрол върху производството на въглища и стомана, а оттам и върху производството на оръжие в Европа, е свикана през 1950 г. под председателството на Жан Моне, френски министър от правителството на Дьо Гол. Целта е да се запази по-дълго мирът на континента. Предложението на Моне влиза в историята под името "планът Шуман" по името на Робер Шуман, френски министър на външните работи, който бързо възприема предимствата на европейската интеграция и подкрепя идеите на Жан Моне за създаване на наднационална организация за управление на производството и пазара на въглища, стомана и желязна руда.

На 18 април 1951 г. в Париж е подписан Договора за основаване на Европейската общност за въглища и стомана /ЕОВС/, който започва да функционира от 10 август 1952 г. Жан Моне става първият президент на ЕОВС.

През май 1952 г. правителствата на Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор за създаването на Европейска отбранителна общност (ЕОО), но през август 1954 г. Националното събрание на Франция отхвърля ратифицирането на договора.

На 25 март 1957 г. в Рим, Италия, държавните ръководители на шест европейски държави - Франция, ФРГ, Белгия, Италия, Холандия и Люксембург - подписват Договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/. Договорът представлява своеобразна конституция за обединителните процеси в Европа със своите 248 текста, с прецизно формулираните цели, задачи, институции, етапи, права и задължения, рискове и преимущества. Учредителите са мотивирани от желанието да положат основите на общ пазар по пътя на икономическата интеграция, премахване на междудържавните бариери в търговията, както и създаването на условия за свободно движене на хора, стоки и капитали, сближаване на законодателствата на страните членки. Предвижда се създаването на европейски социален фонд, за да се решават заедно проблемите на заетостта, и Европейска инвестиционна банка.

Всеки нов договор, продължение на учредителния от Рим 1957 г., е предшестван от междуправителствена конференция, на която страните обсъждат институционалната система и правната основа на действието на съюза, както и процедурните правила за обсъждане и постигане на политически решения.

От 1950 г. до днес са се състояли осем конференции, като през последните години те са на всеки пет години - колкото е действието на един договор. Всяка една е твърде важна за организацията, но някои от тях са жалони на интеграционните процеси в Европа.

С Римския договор, подписан на 25 март 1957 г., са създадени Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Парламентите на шестте страни подписват договорите, които влизат в сила на 1януари 1958 г. С договора за ЕИО се цели да се премахнат митата, квотите и другите търговски бариери между страните членки и да се гарантира свободното движение през границите на лица, услуги и капитали. Договорът постановява провеждането на общи политики в редица области - селското стопанство, търговията, транспорта, конкуренцията. Договорът за ЕВРАТОМ има за цел да насърчи използването на атомната енергия за мирни цели. Трите Европейски общности (ЕОВС, ЕВРАТОМ и ЕИО) имат сходни институции - Комисия / Върховен орган, Съвет на министрите, Парламентарна Асамблея и Съд. За да се постигне по-добро функциониране на администрацията и по-голяма ефективност в дейността на ЕО, на практика постепенно се прокарва идеята за сливане на аналогичните институции.

На 8 април 1965 г. е сключен Договор за сливане на Съветите на министрите на трите Общности в един Съвет на министрите на ЕО, както и на Върховния орган на ЕОВС и Комисиите на ЕВРАТОМ и ЕИО в една обща Комисия на ЕО. Договор ът влиза в сила на 1 юли 1967 г. Особено внимание се обръща още в самото начало на общите политики в селското стопанство и в търговията. Основните документи на Общата селскостопанска политика са приети непосредствено след създаването на ЕИО, а още в началото на 60-те години започва изграждането на система за финансиране на аграрното производство чрез специален фонд - Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство.
На 1 януари 1973 г. Великобритания, Дания и Ирландия се присъединяват към общността и с тях броят на членовете й става девет. Норвегия подписва акта за присъединяване, но поради отрицателен резултат на проведения в страната референдум той не влиза в сила. Норвежците казват "не" на членството главно поради незадоволителните според тях условия за присъединяване в областта на риболова - един от най-важните отрасли в норвежката икономика.

Първото разширяване на ЕО води до разрастване на дейността на Общностите в нови области. Сред най-важните политики, чието начало се поставя в средата на 70-те години, е регионалната политика.

На 1 януари 1981 г. към ЕО се присъединява Гърция, а на 1 януари 1986 г. - Испания и Португалия.
През юни 1985 г. в Милано Комисията представя Бялата книга, за изграждане на вътрешния пазар. Междуправителствената конференция, свикана от юни до декември 1985 г., внася изменения в учредителните договори и приема Единния европейски акт (ЕЕА). ЕЕА е подписан на 17 и 28 февруари 1986 г. в Люксембург и Хага. Той внася изменения и допълнения в трите учредителни договора. ЕЕА съдържа собствени текстове, в които за пръв път в международен договор се включват разпоредби за Европейския съвет и Европейското политическо сътрудничество (ЕПС). Чрез ЕЕА процесът на вземане на решения става по-ефективен; укрепват се изпълнителските функции на Комисията, а на Европейския парламент се дава правото да участва в приемане на законодателството; разширява се обхватът на действие на ЕО с новите политики.

На 14 юни 1985 г. в Шенген, Люксембург, Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Споразумение за премахване на граничния контрол помежду им и за въвеждане на засилен контрол по общата им "външна" граница. На 19 юни 1990 г. Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Конвенция за приложение на Споразумението от Шенген. Тя гарантира на страните, подписали Споразумението за свободно движениена хора по територията на техните страни. Вътрешните граници могат да се пресичат свободно, без да се извършва контрол на лицата. Споразумението от Шенген влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 държави /Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия/. Италия, Гърция и Австрия ще започнат да го прилагат по-късно. Запазва се контролът с държавите, които не са подписали споразумението - Дания, Финландия, Швеция, Великобритания и Ирландия. На 1 декември 2000 г. споразумението влиза в сила за всички държави членки на ЕС, плюс Норвегия и Исландия, които не са в Съюза.
През септември 1995 г. Европейският съвет приема Регламент 2317/95, с който определя списъка на страните, България включително, за чиито граждани се изисква виза за пътуване в страните членки на ЕС. На 5 юли 2000 г. Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък. На 15 март 2001 г. на среща на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните от ЕС официално е отменено изискването за краткосрочни визи за български граждани. България е включена в "белия" списък на страните, чиито граждани нямат нужда от виза за престой до 3 месеца на територията на ЕС.

През декември 1990 г. в Рим се откриват успоредно две междуправителствени конференции на държавите членки на ЕО - за Икономически и валутен съюз и за Политически съюз с цел образуване на Европейски съюз.

На 11 декември 1991 г. в Маастрихт държавните ръководители на страните членки на ЕО подписват Договор за икономически и валутен съюз. С договора се установява нов Европейски съюз (ЕС), който обхваща ЕО и нейните 12 страни членки. На 7 февруари 1992 г. е подписан от министрите на външните работи и финансите, а на 1 ноември 1993 г. влиза в сила. Договорът се опира на три стълба:
• Постигане на икономически и валутен съюз, в това число на единна парична единица, управляваща от единна независима централна банка. Това трябва да бъде постигнато на три етапа, като третият етап започва не по-късно от 1 януари 1999 г. Той задължава страните, които отговарят на четири специфични критерия, свързани с инфлацията, бюдежтния дефицит, валутните курсове, лихвените равнища, да пристъпят към приемането на единна валута. Отделен протокол гарантира на Великобритания, че тя не е длъжна да участва в третия етап на ИВС без специално решение на нейното правитлество и парламент.
• Вторият стълб обхваща разпоредби за Общата политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС).
• Третият стълб регулира Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР). И двата нови стълба се основават на принципите на междуправителственото сътрудничество, без прилагането на метода на наднационална интеграция.

На 2 май 1992 г. в Порто, Португалия, е подписано споразумение за Европейско икономическо пространство (ЕИП), което влиза в сила на 1 януари 1994 г.

От 1 януари 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС.
На 18 юни 1997 г. в Амстердам, Холандия, на среща на Европейският съвет е подписан Договорът от Амстердам. На 2 октомври 1997 г. е подписан от министрите на външните работи на страните членки. С договора се създава поста Върховен представител за външната политика и политиката за сигурността. Основни моменти в Договора са:
• Свобода, сигурност и правосъдие: с оглед на бъдещо рзширяване са предвижда отмяната на някои права за страните участнички, ако системно нарушават основните принципи за свобода, демокрация, права на човека и правова държава;
• Заетост: установяване на по-добро съгласуване между националните политики за борба с безработицата, финансиране на поощряващи мерки за създаване на работни места;
• Социална насоченост: в Договора е включен Социалният протокол, за който е постигнато съгласие от страните членки през 1992 г.
• Обща политика в областта на външните отношения и сигурността: определени са големи общи стратегии, които могат да влязат в сила след решение с квалифицирано мнозинство от страните членки;
• Концепция за гъвкавост: позволява възможността ЕС да се развива на две скорости;
• Институции: първото разширяване е предвидено за 2002 г.
Договорът влиза в сила на 1 май 1999 г.

На 11 декември 2000 г. в Ница, Франция, държавните и правителствените ръководители подписват Договор, в който постигат споразумение по целия пакет институционни реформи на ЕС, подготвящи Съюза за неговото разширяване. Министрите на външните работи на страните от ЕС подписват договора на 26 февруари 2001 г. Договорът влиза в сила на 1 февруари 2003 г. Постигнато е споразумение за:
• гласуване с квалифицирано мнозинство в 29 области и 6 кадрови назначения, които досега изискват гласуване с консенсус;
• ново разпределение на гласовете в Съвета на ЕС;
• броя на членовете на Европейската комисия (ЕК) и правомощията на председателя на ЕК;
• ускорено сътрудничество - допуска се групи от 8 или повече страни да вървят към по-дълбока интеграция в отделни области, а останалите страни могат да се присъединят към тях на по-късен етап. Споразумението изключва ускорено сътрудничество по въпросите на отбраната.

На 9 септември 2001 г. в Женвал, Белгия, министрите на външните работи на страните от ЕС вземат решение за създаването на Конвент за институционна реформа на ЕС, с цел изработването на проект за конституция на Съюза. На 13 юни 2003 г. е последното заседание на Конвента. Приета е първата проекто-конституция на ЕС. На 20 юни 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС проектът е приет за базов документ за Междуправителствената конференция (МПК), която трябва да вземе окончателно решение за приемането му. МПК е открита на 4 октомври 2003 г. в Рим, Италия, и завършва на 13 декември 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел, Белгия. Лидерите на 25-те страни от ЕС не успяват да преодолеят разногласията си по въпроса за системата на гласуване сред разширяването на съюза на 1 май 2004 г. в проекта за европейска конституция.

На 13 декември 2002 г. в Копенхаген, Дания, е приета заключителна декларация, с която се приключват преговорите за присъединяване на Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Малта, Кипър, Чехия, Унгария и Полша. 10-те получават официална покана за присъединяване към ЕС на 1 май 2004 г. В декларацията е определена 2007 г. като дата за присъединяване на България и Румъния.

На 16 април 2003 г. в Атина, Гърция, 10-те подписват Договор за присъединяване към ЕС .

На 9 септеври 2003 г. в Женвал, Белгия, министрите на външните работи на страните от ЕС вземат решение за създаването на Конвент за институционна реформа на ЕС, с цел изработването на проект за конституция на Съюза. На 13 юни 2003 г. е последното заседание на Конвента. Приета е първата проекто-конституция на ЕС. На 20 юни 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС проектът е приет за базов документ за Междуправителствената конференция (МПК), която трябва да вземе окончателно решение за приемането му. МПК е открита на 4 октомври 2003 г. в Рим, Италия, и завършва на 13 декември 2003 г. на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел, Белгия. Лидерите на 25-те страни от ЕС не успяват да преодолеят разногласията си по въпроса за системата на гласуване сред разширяването на съюза на 1 май 2004 г. в проекта за европейска конституция.

На 12 – 13 декември 2003 г. в Брюксел, Белгия, на среща на Европейския съвет с участието на 28 страни - 15-те от ЕС, 10-те присъединяващи се през 2004 г. и трите кандидатки България, Румъния и Турция, лидерите на 25-те /15-те сегашни и десетте бъдещи членки на съюза/ решават България и Румъния да бъдат приети в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейският съвет решава да подкрепи 2004 като година за приключване на преговорите с България и Румъния, като подчертава, че всяка страна ще бъде оценявана по собствените й заслуги. 25-те решават също, че България може да подпише присъединителния договор колкото е възможно по-рано през 2005 г.

На 10 февруари 2004 г. Европейската комисия представя пред Европейския парламент бюджетната рамка на ЕС за периода 2007-2013 г. Еврокомисията предлага бюджетът на 27-членния ЕС /включително България и Румъния/ да се увеличи от 1,17% от брутния вътрешен продукт /БВП/ през 2007 г. до 1,24% от БВП през 2013 г., или от 127 млрд. евро през 2007 г. до 153 млрд. евро през 2013 г. През 2006 г. бюджетът на ЕС ще бъде 1,11% от БВП или 115,7 млрд. евро. През 2004 г. разходите на 15-те страни от ЕС ще бъдат около 100 млрд. евро. Според проектобюджета през 2013 г. разходите на бъдещия разширен ЕС ще достигнат 150,2 млрд. евро, или около 1,22 % от БВП на съюза.

На 12 февруари 2004 г. европейският комисар по въпросите на заетостта и социалната политика Ана Диамандопулу се отказа от този пост, защото бе избрана за депутат в новия гръцки парламент начело на листата на ПАСОК.

На 18 февруари 2004 г. Европейската комисия обявява имената на членовете на Комисията, към които ще бъдат "прикрепени" за шест месеца (от 1 май до 31 октомври 2004 г.) десетимата нови членове от страните, които ще се присъединят към ЕС на 1 май 2004 г. Новите комисари няма да имат собствена длъжност преди началото на мандата на следващата Европейска комисия, започващ на 1 ноември 2004 г. Новите комисари ще имат право на глас, ще участват активно във вземането на решения в Комисията. Разпределението, обявено от Европейската комисия, е:
Данута Хюбнер /Полша/ - към комисаря за търговията Паскал Лами;
Петер Балаж /Унгария/ - към комисаря за регионалната политика Мишел Барние;
Павел Теличка /Чехия/ - към комисаря за защита на здравето Дейвид Бърн;
Ян Фигел /Словакия/ - към комисаря за предприятията Ерки Ликанен;
Янез Поточник /Словения/ - към комисаря за разширяването Гюнтер Ферхойген;
Даля Грибаускайте /Литва/ - към комисаря за образованието Вивиан Рединг;
Сандра Калниете /Латвия/ - към комисаря за земеделието Франц Фишлер;
Сийм Калас /Естония/ - към комисаря за икономическите въпроси Педро Солбес;
Маркос Киприану /Кипър/ - към комисаря за бюджета Михаеле Шрайер;
Джоузеф Борг /Малта/ - към комисаря за развитието Поул Нилсон.
Всеки нов комисар ще разполага с кабинет с трима високопоставени служители. ЕК уточнява, че единият от тях трябва да е действащ служител на комисията и най-малко единият да бъде от различна държава тази на комисаря.

На 11 март 2004 г. Ставрос Димас замени Ана Диамандопулу като член на Европейската комисия от Гърция.

През март 2004 г. стана ясно, че Педро Солбес, Комисар за икономиката и финансите, ще бъде заменен от Хоакин Алмуния. Солбес става министър в новото социалистическо правителство на Испания.

На 31 март 2004 г. френският еврокомисар Мишел Барние бе назначен за външен министър на Франция. Жак Баро е новият френски комисар по регионалната политика и реформите на институциите, който поема поста от Мишел Барние.

На 17 и 18 юни 2004 г. по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел бе постигнато историческо споразумение по текста на Европейската конституция. ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУЦИЯ бе приета малко преди полунощ на 18 юни в Брюксел на първата среща на Европейския съвет с участието на новоприетите 10 страни, след близо двугодишни преговори. За да влезе в сила, което се очаква да стане около 2009 г., конституцията трябва да бъде ратифицирана от всичките 25 страни, като в някои от тях това ще стане с референдум. Тя полага основите на новия разширен Европейски съюз, който през 2007 г. може да приеме още две страни - България и Румъния, и да наброява 27 членове.

Между 9 и 13 юни 2004 г. в държавите от ЕС се състояха избори за Европейски парламент. Бе отбелязан рекордно нисък брой на гласувалите. В новия състав на Европарламента най-голяма ще бъде фракцията на консервативните европейски партии, следвани от социалистите. Като цяло в повечето страни управляващите партии и коалиции загубиха от опозиционните партии

На 29 юни 2004 г. на извънредна среща лидерите от ЕС избраха Жозе Мануел Дурау Барозу, португалски премиер, за кандидат за следващ председател на Европейската комисия

На 30 юни 2004 г. приключи ирландското председателство на ЕС, оценено като изключително успешно.

На 1 юли 2004 г. Холандия пое ротационното председателство на ЕС за шест месеца.

На 6 юли 2004 г. станаха известни новите лидери в Европейския парламент. Първите две и половина години от мандата му председател ще бъде испанският социалист Жосеп Борел, а след това ще го замени лидерът на Европейската народна партия в Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг. Ръководител на Фракцията на Партията на Европейските социалисти станагерманеца Мартин Шулц, а Ханс Герт Пьотерниг остава начело на христяндемократите в новоизбрания Европейски парламент

На 22 юли 2004 г. Европейският парламент утвърди кандидатурата на Жозе Мануел Дурау Барозу, премиер на Португалия, за нов председател на Европейската комисия. Той ще я ръководи в периода 2005 – 2009 г.

На 4 август 2004 г. Жозе Барозу обяви състава на новата Европейска комисия, която ще започне работа на 1 ноември 2004 г. Състав на Европейската комисия: Австрия - Бенита Фереро Валднер, комисар по външната политика; Белгия - Луи Мишел, комисар по развитието и хуманитарната помощ; Кипър - Маркос Киприану, комисар по здравеопазването и защита на потребителите; Чехия - Владимир Шпидла, комисар по заетостта и социалната политика; Дания - Мариян Фишер Боел, комисар по земеделието; Естония - Сийм Калас, комисар по административните реформи/заместник- председател/; Финландия - Оли Рен, комисар по разширяването; Франция - Жак Баро, комисар по транспорта /заместник-председател/; Германия - Гюнтер Ферхойген, комисар по индустрията и предприятията /заместник-председател/; Гърция - Ставрос Димас, комисар по околната среда; Унгария - Ласло Ковач, комисар по енергетиката; Ирландия - Чарли Маккрийви, комисар по вътрешните пазари; Италия - Роко Бутилионе, комисар по правосъдие, сигурност и вътрешни работи /заместник-председател/; Латвия - Ингрида Удре, комисар по данъците и митническия съюз; Литва - Даля Грубаускайте, комисар по бюджета; Люксембург - Вивиан Рединг, комисар по информационната сфера; Малта - Джо Борг, комисар по риболова и морските въпроси; Холандия - Нели Крьос-Смит, комисар по въпросите на конкуренцията; Полша - Данута Хюбнер, комисар по регионалната политика; Португалия - Жозе Барозу, председател на Европейската комисия; Словакия - Ян Фигел, комисар по образование и култура; Словения - Янез Поточник, комисар по научните изследвания; Испания - Хоакин Алмуния, комисар по икономика и финанси; Швеция - Маргот Валстрьом, комисар по институционалните връзки и комуникационната стратегия /заместник-председател/; Великобритания - Питър Менделсън, комисар по търговията.

17 септември 2004 г. Пет европейски държави - Франция, Испания, Италия, Португалия и Холандия - се договориха да създадат европейска жандармерия с първоначална численост около 800 души.

27 септември 2004 г. Европейският парламент започна изслушванията на номинираните комисари. Всеки един от 24-те членове на изпълнителната власт на ЕС бе подложен на тричасови разпити от парламентарните комисии в Европарламента.

5 октомври 2004 г. Испания съобщи, че гражданите й ще гласуват за Европейската конституция на референдум на 20 февруари 2005 г.

6 октомври 2004 г. Европейската комисия представи Редовният доклад за напредъка на България и Румъния в процеса на присъединяване към Европейския съюз. И за двете страни бе потвърдена фиксираната вече дата за членство - 1 януари 2007 г. Досието на България се смята за приключено. За Румъния обаче остават отворени четири глави, между които и тази за борбата с корупцията. Комисията даде зелена светлина за започване на преговори с Турция. Преди всичко се признава, че под ръководството на премиера Реджеп Ердоган страната спазва "в достатъчна степен" така наречените критерии от Копенхаген (демократични институции, правова държава, зачитане на правата на човека и на малцинствата). ЕС си запазва "правото на отказ", т.е. преговорите могат да бъдат прекратени във всеки момент. В крайна сметка ще бъдат наложени ограничения, вероятно постоянни, на свободата на движение на турските работници, които желаят да имигрират в страни от ЕС.

8 октомври 2004 г. Европейският съюз ще въведе еднакви шофьорски книжки за своите членове, след като министрите на транспорта на страните от Съюза постигнаха съгласие да стандартизират съществуващите в момента 110 различни документа за правоуправление.

11 октомври 2004 г. Външните министри на страните от ЕС отмениха оръжейното ембарго срещу Либия без да поставят като условие освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар. Оръжейното ембарго над Китай бе запазено.

26 октомври 2004 г. Министрите на вътрешните работи на страните от ЕС се споразумяха пръстовите отпечатъци да станат задължителни в европейските паспорти. Това е вторият биометричен елемент в паспортите след дигиталната снимка.

27 октомври 2004 г. Гласуването на новата Европейска комисия пропадна, след като стана ясно, че екъпт, предложен от председателя Жозе Мануел Дурау Барозу няма да получи нужната подкрепа в Европейския парламент. Той оттегли предложения от него състав, за да избегне отхвърлянето на екипа и получи отсрочка за да направи промени в бъдещата Комисия.

29 октомври 2004 г. Европейската конституция бе подписана от лидерите и външните министри на 25-те страни-членки на официална церемония в Рим. Подписът си под ратификационния документ, с който предварително бе утвърдена конституцията, сложиха и присъединяващите се през 2007 г. България и Румъния, както и асоциирания член на ЕС Турция.

4 ноември 2004 г. Държавните и правителствени ръководители от ЕС одобриха предложения от Барозу втори състав на Европейската комисия. В него има само две промени. Италианският външен министър Франко Фратини заменя оспорвания заради възгледите си срещу хомосексуализма и ролята на жената Роко Бутильоне като комисар по правосъдието и вътрешните работи, а Ингрида Удре (Латвия) се заменя от Андрис Пиебалгс.

6 ноември 2004 г. Руският президент Владимир Путин подписа протокол, с който споразумението за сътрудничество на Русия с Европейския съюз се разширява така, че да обхване и десетте страни нови членки на съюза.

11 ноември 2004 г. Люксембург определи датата 10 юли 2005 г. за провеждане на референдум за Европейската конституция.

11 ноември 2004 г. Литва стана първата страна-членка на Европейския съюз, която ратифицира европейската конституция чрез парламентарно гласуване, след като се отказа от провеждане на референдум.

18 ноември 2004 г. Европейският парламент одобри обновената Европейска комисия с председател Жозе Мануел Дурау Барозу с подкрепата на 460 от 732 депутата.

22 ноември 2004 г. Министрите на отбраната на страните-членки от ЕС договорят днес създаването на военни "бойни единици" с численост 16 500 души, които да могат да бъдат разполагани в горещи точки по целия свят.

22 ноември 2004 г. Новата Европейска комисия с председател Жозе Мануел Дурау Барозу започ на работа.

2 декември 2004 г. Военните сили на Европейския съюз /ЮФОР/ официално поеха днес командването на мироопазващата мисия на НАТО в Босна /ЕСФОР/ на церемония в Сараево.

8 декември 2004 г. Швейцарският парламент одобри днес двустранно споразумение с Европейския съюз за присъединяване на страната към шенгенската и дъблинската система.

17 декември 2004 г. Европейският съюз ще започне преговори с Хърватия за присъединяването й към съюза на 17 март.

29 декември 2004 г. Европейският съюз въвежда от 1 януари 2005 г. Европейския план за търговия на емисиите с въглероден диоксид - EU ETS. Планът обединява 25-те страни-членки на Съюза в опит да се намалят газовите емисии.

6 януари 2005 г. По инициатива на българското правителство Съветът на Европа обяви 2005 г. за Европейска година на демократичното гражданство чрез образование под мотото "Демокрацията - образование и начин на живот".

11 януари 2005 г. Европейският парламент преизбра за европейски омбудсман Никифорос Диамандурос от Гърция.

12 януари 2005 г. С мнозинство Европейският парламент одобри първата Конституция на Европейския съюз.

2 февруари 2005 г. Договорите за присъединяване на Румъния и България към Европейския съюз ще бъдат подписани на 25 април.

20 февруари 2005 г. Първи референдум за Европейска конституция в Испания. Между 77 и 80 процента от испанските избиратели одобриха европейската конституция.

24 февруари 2005 г. Германецът Макс Петер Рацел бе избран днес за директор на Европол.

3 март 2005 г. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Хавиер Солана и черногорският премиер Мило Джуканович заявиха, че 2005 г. ще бъде посветена на ключовата цел за по-бързото присъединяване на Сърбия и Черна гора към ЕС.

22-23 март 2005 г. Пролетната икономическа среща на високо равнище на Европейския съюз .
Срещата на държавните и правителствените ръководители на 25-те от ЕС трябва да утвърди официално реформата на Пакта за стабилност, която бе съгласувана на 20 март от финансовите министри и очерат пътищата за придаване на нова динамика на европейската икономика чрез съживяването на стратегията от Лисабон за конкурентоспособността, приета през 2000 година.