ТАЙНИТЕ НА ТЕВТОНСКИЯ ОРДЕН

Тевтонският орден е създаден по времето на Третия кръстоносен поход – 1189-1192 г. Пълното му латинско име е "Ordo domus Sanctae” – „Орден на Света Мария Тевтонска”. Историците го наричат „Немски орден”.
Членовете на този немски католическо духовно-рицарски орден били едновременно монаси и рицари и давали три традиционни монашески обета: за целомъдрие, бедност и послушание. По това време те напълно зависели от римския папа и били негово мощно оръжие. Основната им цел била постигането на Божията благодат на духовна чистота, непорочност и пълно отдаване на Божията воля чрез аскетичен подвиг, който се извършва всеки ден през целия живот. Но никой от членовете на ордена не се лишавал от земните радости в името на благодатта на Светия дух.
Орденът бил създаден от Папа Инокентий Трети, а през 1221 г. папа Хонорий Трети му дал всичките привилегии, имунитет и индулгенции, които притежавали по-старите ордени – на йоанитите и тамплиерите.
Тевтонският орден завладял Прибалтика и Прусия. Около 1215 г. по инициатива на папа Инокентий Трети тевтонците фосирали източното крайбрежие на Балтийско море, с цел да христянизират прусите.
През 1201 г. епископ Алберт основал град Рига и с благословението на папата духовно-рицарския орден на меченосците, наречен Ливонски орден. Оттогава в Прибалтика започнали да се стичат рицари от цяла Европа. Било извършено масово похристиянчване на местното население (пруси, ливи, ести и др.).
През 1226 г. тевтонците пренесли дейността си в Източна Европа и започнали да покорява прусите – групата племена, които отдавна населявали южното крайбрежие на Балтийско море между долните течения на реките Висла и Неман. Кръстоносците извършили много зверства срещу местното население. В края на 14 в. Прусия била напълно покорена и усмирена.
В изтребителни войни за 50 години Тевтонският орден покорил всичките пруски земи. От Полша била отцепена Хелминска област и Източното Поморие. Кръстоносците били голяма заплаха за Литва и северозападните руски земи.
През 1261 г. след поражението на тевтонските рицари в сражение с литовците прусите вдигнали въстание срещу кръстоносците. Въстанието обхванало цялата Прибалтика и едва през 1283 г. орденът окончателно покорил това гордо и свободолюбиво племе. Тевтонците продължили да водят кървави войни срещу местното население.
Скоро Тевтонският орден се обединил с Ливонския орден. Така с общи усилия те се подготвили за нов поход на Изток.
Тевтонският орден имал могъщи покровители в лицето не само на папата , но и на германския император; те поддържали кръстоносците във всичките войни за християнизиране на Литва и Полша. 
Римските папи отдавна си точели зъбите и за богатствата на Русия. През юли 1240 г. във Финския залив неочаквано се появиля шведска флотилия, която проплувала по Нева и стигнала до устието на Инжора. На 15 юли руската войска под водачеството на княз Александър Ярославович с мълниеносен удар разгромила шведите. В чест на тази велика победа князът бил наречен Невски. 
През 1240 г. тевтонските рицари с помощта на датски феодали завзели градовете Изборск и Псков и доближили до Новгород. А. Невски разбил рицарите край Псков. На 5 април 1242 г. била проведена историческата битка срещу тевтонците на Чудското езеро, наречено Леденото побоище; много тевтонци били избити или попаднали в плен.
Победата над тевтонците на Чудското езеро имала огромно значение за по-нататъшната история на Русия и други народи от Източна Европа.
Краят на 14 – началото на 15 в. било времето на разцвета на военното могъщество на Тевтонския орден, който получил огромна помощ от западно-европейските феодали и римския папа. Срещу него се обединили полските, руските и литовските войски. През 1409 г. между Тевтонския орден Полша и Литва избухнала война, наречена Велика. Решаващата битка между армиите на Тевтонския орден и полско-литовските войски се състояла на 15 юли 1410 г. край Грюнвалд. Начело с великия Литовски княз Витаус били разгромени основните сили на тевтонците. Това сложило край на експанзията на немските феодали и кръстоносците на Изток, която продължила 200 години. Тевтонският орден бил разгромен и не могъл повече да се вдигне на крака. Той търсел помощ от папата и вселенските събори, които по това време се опитвали да върнат разклатения авторитет на католическата църква. Под ударите на Полша и въстаналите градове Тевтонският орден бил принуден да се признае за победен и да се откаже от политическата си самостоятелност.
През следващите години Полша успяла да си върне крайморските земи.
На 2 април 1525 г. лидерът на Тевтонския орден Албрехт Хохенцолерн влязъл в Краков – столицата на Полша, в белия плащ на „свещеното воинство”, украсен с черен кръст и на 8 април подписал с Полша мир, вече като херцог на Прусия; по това време Прусия била васално зависима от полския крал Сигизмунд. Според този договор всичките стари привилегии, които използвали тевтонците, ги губели, но всичките права и привилегии на пруското дворянство оставали в сила.
Тевтонският орден бил ликвидиран, за да съществува новата държава Прусия.
През 1834 г. орденът бил възстановен с видоизменени задачи в Австрия, а де факто и в Германия. Според някои данни тевтонците възстановили дейността си в Германия след Втората световна война, тъй като нацистите ги преследвали.