Алтернативна история на България

Алтернативна история на България
05-05-2014г.
337
Венци Мицов

Всичко това нямаше да се случи, ако на Аспарух не му се бе приходило спешно по малка нужда...

Беше лето 681, прабългарите таман бяха пресекли Дунава и Аспарух внезапно заби копието си в земята.

После се скри за кратко в едни храсти. Но тези няколко секунди бяха фатални. Докато излезе и даде команда, неговите воини вече бяха видяли засукани славянки, които заприиждаха с медовина и сушени мръвки.

Какво му оставаше на Аспарух... Огледа се, замисли се къде се е озовал и с кого ще трябва да се бие, въздъхна, повика Пагане да му сипе едно силно питие, па току изрече „Тук ще бъде България“!

По-късно, стотина-двеста години след тази случка, хан Крум в лошо настроение хранеше Аспарух на ум и си викаше – „Тоя как можа да направи точно тук България! Воюваме с всички, не се търпи!“.

И докато мърмореше под нос, чу вестта за нахлуващите за пореден път византийци. „Е, писна ми от тия, честно“ – рече хан Крум – „Като не щат мира, ще им дам секира“.

И гневен отсече главата на Никифор, па я обкова със сребро, сипа си вино и пи, за да ознаменува победата си.

Кой да знае, че много години по-късно, по времето на така наречения втори опит за демокрация в България, неговият завет ще се използва по време на предизборна обстановка, но ще звучи така – „Като не щеш мира, на ти скара – бира“.

Завет, който безпощадно ще печели гласове в ромските махали.

Но да се върнем на историята.

Свинарят Ивайло седеше и въртеше прасенце на шиш, очаквайки знатен болярин да дойде, да вземе печивото и да му го плати. Вместо пари обаче боляринът тегли една звучна ругатня, взе печеното прасе и нареди на гавазите си да хвърлят един бой на свинаря.

„Така ли? Аз ще бъда цар и тогава ти ще береш ядове!“ – провикна се Ивайло! И после стана една – боеве с татари, женитба за царица, възкачване на престола, бой с византийците...

Да, свинското печено ще заеме трайното си място в родната ни история и всеки, който умее сръчно да върти чевермето, ще успява да преживява добре. А този, който насилствено отнема скарата, ще бъде безжалостно наказван.

Дотук добре.

А сега да оставим тези тримата и да видим какво се случи набързо.

200 години византийци.

500 години османлии.

45 години комунисти.

Общо 745 години щета.

Ако от 1300 извадим 745 ще получим 555 години история на България като свободна страна.

В тия 555 години обаче имаме поне 100 войни. Поне 100 прехода към уж по-добро.

А дали можеше да стане друго?

Аспарух да тръгне към територията на днешна Исландия? Да се обедини с викингите и да изгради викингско–прабългарска държава.

Хан Крум да се бие с шведите и да пие вино в черепа на някой лос?

Ивайло да не е свинар, а ловец на китове и тюлени и да поведе война за справедливост срещу Финландия, Естония и Латвия?

И кой тогава щеше да живее на територията на днешна България?

И дали тогава Кирил и Методий биха отишли до Исландия, и дали Бьорк щеше да е българска певица и да пее песента „Те се скитаха в полето, винаги двама, винагиииии“?

Ние не знаем отговора на тези въпроси.

Така, както не знаем и защо над тази малка и невероятно красива земя, населена с около 7 000 000 души, всичко е токова объркано. Ние обаче знаем едно...

Ако Аспарух не беше забил копието си в земята отвъд Дунав, 1300 години по-късно нямаше да се събудим в лошо настроение, да изпсуваме тия славянки, тия прабългари, тоя хан Крум, тоя принц Ивайло, това робство, тия войни, тия преходи, тия възходи и падения.

Ако през 681 година Дунав не беше пресечен от Аспарух, може би днес тук, на територията на България, щяха да живеят едни щастливи хора без мрачни спомени и неясни идеи за бъдещето.

Защо написах този текст?

Заради факта, че ние твърде често си завираме главата в земята.

И заради факта, че твърде често се опитваме да си внушим, че живеем тук само тялом. А духом сме емигрирали в кули от слонова кост. Духом живеем в дворци, които се намират някъде в идеалния център на културна Европа. Там, където не Аспарух се е смесил със славяни, а Валтер фон дер Фогелвайде е обикалял, за да радва всички с някакви неприятни и скучни рицарски балади на старонемски.

Пиша този текст, за да се опитам да ви кажа само едно.

Огледайте се! Ослушайте се! Извадете го това копие, забийте го в земята и кажете – „Тук ще бъде България!“.

Явно е дошло време да създадем тази страна наново.

И не чакайте нов Ивайло или нов хан Крум. Битките вече не се печелят с лъкове и брадви.

Поне не в тази България, в която ви е кофти да живеете.

Същата, която Аспарух нямаше да създаде, ако не беше прекосил без да иска Дунава...

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.